Имало някога в някъдето един град. Един малък и не вярващ в нищо град. В центъра му се пропуквало старо, олющено параклисче. Последния поп все още го поскърпвал, сменявал понякога строшените от дечурлигата керемиди и стъкла и удрял камбаната поне три пъти дневно. Сутрин около пет и половина, точно на обяд и вечер - по залез слънце. Ала на жителите на това малко градче или голямо село в някъдето им писнало всяка сутрин по тъмно да ги разбужда ръждясалата камбана. Сбрали се те на събрание и единодушно решили да отстранят това безобразие. Тръгнала делегация от най-бабаитите и заварила дядо поп да бърше кандилниците и да припалва вощеници пред избелелият олтар. Влезли гражданите в храма с кални ботуши и най-главния се провикнал:
--
Хей, чернокапецо, дошли сме да свалим тази тенекия от покрива, че ни буди сутрин прекалено рано, разплаква ни децата, пък и ни дразни с острия си звън!
Прекръстил се попа и уплашено се опитал да ги спре:
--
Чада мои, побойте се от Бога. Защото, ако аз съм служител Божи, то тая камбана е Неговия зов. Тя призовава, тя предупреждава. Тя е езика Божи!
Не го чули безверниците. Покатерили се на камбанарията и започнали рушителното си дело. Успели само да откъснат езика на камбаната, но и това им стигало. Прибрали се по домовете и доволни заспали.
През ноща Бог се явил на старият поп и тъй му рекъл:
--
Сине Божи, дойдох да те спася, като те предупредя за гнева си. Нареждам ти колкото се може по скоро напусни този Содом, защото той е обречен!
--
Но, Създателю.... - опитал се да Му противоречи попа.
--
Ти Ме чу, нали! Ще затрия града, тъй както някога Съм създал причините и хората в него. Гневът Ми е голям и нищо не може да го смили.
И Бог се стопил в нощта.
Уплашил се попа, нахлузил набързо расото и изтичал в параклиса. Заудрял с все сила камбаната за да разбуди града. И едва тогава си спомнил за откъснатият и език.
Изсвяткала гръмотевица, описала кръст в небето и лизнала камбанарията.
--
Боже, защо?.. - извикал попа - Не мога да се отреча от Тебе, но не мога и да Те последвам. Аз съм човек !
Последните му слова били заглушени от нов гръм и ураганен вятър ги разпилял.
Взел попа едно въже и успял да го прекара през халката, на която до вчера висял камбанния език. Направил на другия край клуп, стъпил на стол и го нахлузил на врата си. Прекръстил се и катурнал стола под себе си.
Лудият вятър залюлял тялото му и камбаната отекнала в нощта.