В този дар е вложено всичко необходимо за щастлив живот.
Бог е дал и на човека всичко нужно за дълъг и щастлив живот.
Най-важният подарък за него било дълголетието.
Защо дълголетието?
Защото, когато имаш достатъчно време, можеш да постигнеш абсолютно всичко.
И още, Бог надарил човека с мисъл, за да може правилно да разпределя времето си.
На човека Бог дал повече време, отколкото на другите Си творения, защото човекът трябвало и да се труди повече от всички.
Единствено на него Бог дал Мисъл и Труд.
Но човекът бил и най-своеволното от всичките Му творения.
- Аз имам всичко, за да не завися от никого - мислел човекът и с получения Дар започнал все по-бързо да се отдалечава от Бога.
Отдалечавайки се от Него, човекът срещнал дявола, който го чакал.
- Аз също имам подарък за теб - казал му дяволът - ела с мен. Не му мисли толкова! - окуражил го той - ще ти покажа истинско чудо!
- А какво е това "истинско чудо"? - попитал човекът.
- Истинското чудо - това е играта! - отговорил дяволът - защото само в нея се раждат истинските чудеса. Там, където има труд -няма чудеса. Чудото може да се роди само в играта! Тръгни с мен и ще ти направя истински подарък - добавил той.
И човекът, съблазнен от подаръка му, тръгнал с него.
Домът на дявола приличал на огромно казино с рулетка в центъра.
- Всичко това съм го създал Аз! - самодоволно заявил дяволът. - И моето творение е по-хубаво от Неговото. Аз съм по-добър, аз мога повече, с мен няма да се излъжеш! - и той, изсипвайки пред човека злато, казал: - Ето моят подарък за теб.
- Какво е това? - попитал човекът.
- С него можеш да купиш всичко. Всичко, което искаш. Всичко, което не си получил от Бога. Защото Той ти е дал не толкова много: Живот, Мисъл, Труд...Аз ще ти дам повече! Ще ти дам Всичко!
- Всичко? - недоверчиво попитал човекът.
- Всичко - уверено отговорил дяволът. - Това е моят подарък за теб - злато и игра. Аз ти дарявам играта, в която ти можеш да играеш със златото, и самото злато, с което можеш да си купиш всичко, което не ти е дал Бог.
- А ако го загубя? - усъмнил се човекът.
- Нямаш какво да губиш - усмихнал се дяволът. - Животът е игра, годините от твоя живот са само игрални пулове, а ти имаш толкова, че можеш да играеш вечно.
- А с кого да играя? С тебе ли? - попитал човекът.
- О, не, за съжаление, аз съм само крупие. Заменям годините от живота ти за пулове, давам ти злато...И така целувам Вечността, - с въздишка отговорил дяволът.
- Вечността? - попитал човекът.
- Да, аз нямам живот, защото съм безсмъртен - отново въздъхнал дяволът.
- Ако си безсмъртен, за какво ти е тогава живот на смъртен? - удивил се човекът.
- Животът - това е Път. А аз го нямам - отново с въздишка рекъл дяволът. - Е, как е? Ще играеш ли? - оживил се той, ехидно гледайки човека право в очите. - Ти нищо не губиш, от твоите години няма да обеднееш. Ето ти пуловете - и той ги побутнал към човека.
Човекът взел пуловете и дал на дявола за тях част от подарените му от Бога години.
Играта започнала, дяволската рулетка се завъртяла...
- Ти спечели! - зарадвано закрещял Дяволът. - Прибирай печалбата! - и преместил към човека цяла планина от святкащи златни монети.
- За това злато можеш да купиш половината свят - казал дяволът, - но ти имаш още и с него можеш да завладееш целия свят! - задавял се от възторг той. - Какво чакаш!? Направи, направи следващия залог! - окуражавал го той.
Човекът не мислил много, обменил още години от оставащите му за пулове и направил залога.
Дяволската рулетка отново се завъртяла...
- На тебе дяволски ти върви! - задъхвал се от възторг дяволът. - Ти отново спечели! Продължавай да играеш и ще станеш равен на Бога! - подтиквал го той, премествайки към човека нова планина от злато. - Дай останалите си години и направи решителния залог! - радостно подскачал сатаната.
- Почакай - опомнил се изведнъж човекът - ако сега ти дам останалите си години за пулове, няма да ми остане никакво време, даже за игра. Ето, вземи част от спечеленото злато и ми върни за него моите години.
Дяволът изведнъж се намръщил и надменно казал:
- Според правилата на заведението, златото не се обменя за живот. Може единствено живот да се обменя за злато. Такива са правилата ни - жестоко добавил той.
- Но нали твоето творение е по-хубаво от Неговото, значи ти всичко можеш - не се сдържал човекът.
- Бог ти е дал твърде много време и твърде малко ум! - засмял се дяволът. - От всичките Му творения, единствено ти дойде да играеш. Всички останали се оказаха по-умни. А ти ми даде почти целия си живот срещу мъртъв метал. Аз имам безсмъртие, но нямам живот. Затова ми е необходим живот. Без който никога няма да мога да стана равен на Него. Открих ти всичките си карти и сега ти предлагам да направиш главния залог: за оставащите ти години живот, които на мен не ми достигат, за да придобия свой собствен живот, ще ти дам безсмъртието си. Е, решавай! - затаил дъх дяволът, очаквайки човекът да му даде и оставащите си години живот.
- Не - решил изведнъж човекът - повече няма да ти давам своите години и играта вече не ми е интересна. Спечеленото злато аз не мога да отнеса със себе си и даже малка част от него ще ми пречи да вървя. Сбогом! - казал той на дявола и напуснал дома му, без да вземе нищо, освен оставащите си години живот...
Напускайки дявола, човекът спрял насред път и след като няколко пъти пресметнал оставащите му години, се замислил.
Трябвало да направи толкова много неща: да си построи дом, да отгледа деца, да се върне при Бога.