-Дявол знае какво е това! - викаше висок мъж на средна възраст някъде в средата на вагона на бързия влак.
-Безобразие! Напъхаха ме в този влак и не ми дават да сляза! - продължаваше да се възмущава той. - Съвсем не съм за тук!
-Не преживявайте. Това е някакво недоразумение - утешаваше разстроения пътник спокоен глас, принадлежащ на четиридесетгодишна жена.
-Влакът ще спре и ще се прехвърлите на влака, който ви трябва - успокояваше го тя.
- Каква спирка?! - продължаваше да се сърди мъжът - Този влак не спира! Не сте ли го разбрали още?! Никакви спирки и прехвърляния няма да има. Той пътува неизвестно откъде и закъде!
- А как изобщо попаднахте тук?- попита жената.
-А вие? - озъби се мъжът
- Не знам - объркано отговори жената.
-Може някой все пак да помни как е попаднал в този вагон и знае закъде пътува? - с надежда попита жената.
Тя искаше да попита за това седящия до нея момък на тридесет, съсредоточено гледащ екрана на ноутбука си, но онзи само недоволно се наклони към нея и отново се втренчи в светещия екран. Онова, което беше на екрана на ноутбука, го интересуваше много повече. Всичко останало не беше важно.
Цялата среда на вагона беше заета от младежи.
Млади момичета весело чуруликаха като птици, някой слушаше музика, други живо обсъждаха нещо.
Всички те бяха така увлечени от общуването помежду си, че когато жената ги попита как са попаднали във вагона и закъде отиват, те само смутено я погледнаха, като че ли никога в живота си не се бяха замисляли за това - нито откъде идват, нито накъде пътуват, нито защо.
Облакътил се на една от седалките, спеше много стар човек. И изглежда му беше абсолютно все едно накъде и защо пътува.
До него се беше настанила млада двойка. Те бяха така погълнати един от друг и постоянно се целуваха.
Зад тях пътуваше жена с кърмаче. Явно тя също не мислеше нито за влака, нито за маршрута.
До самите врати се бяха наместили няколко мръсни дрипльовци - на вид скитници.
Те седяха направо на пода като в метрото и, както личеше, се намираха в състояние на опиянение или на махмурлук и не им беше до влака.
На противоположния край на вагона седяха облечен в строг костюм вече немлад мъж с очила-хамелеони, добре облечен юноша, с енергично лице и също с очила, няколко едрогабаритни дами в модни дрехи и всевъзможни украшения.
Възрастният мъж през цялото време гледаше ту ноутбука си, ту звънеше по мобилния, той или питаше за котировките, или внимателно слушаше - личеше, че е изцяло погълнат от процеса.
-Дявол знае какво става! - продължаваше да се възмущава мъжът.
Той се опита да отвори вратите и да скочи в движение, но от опита му нищо не излезе.
Дразнеше го и влака, и пътниците, и ситуацията, в която се беше озовал.
Искаше му се да взриви влака и като порови в джобовете си, измъкна запалка, кърпа, опитвайки се от всичко това да направи нещо като факел.
Действията на неспокойния пътник привлякоха всеобщото внимание и пътниците или се спуснаха към него, или внимателно следяха сцената, всеки от мястото си. Притичалите му отнеха запалката насила.
- Още никой тук не е отменял реда - каза белокос човек с костюм, вратовръзка и очила... - дръжте се прилично, иначе....
- Иначе ще ви се наложи да си идете по-рано от времето си и съвсем не там, където сте го планирали - с лоша усмивка рече масивен господин.
- Пуснете го - нареди той на държащите бунтаря и те незабелязано изчезнаха, все едно никога не ги е имало.
Погледът на нарушителя на спокойствието беше привлечен от чинен господин с широкопола шапка, строг черен костюм и белоснежна риза с вратовръзка, приличащ на равин.
Много едър, той седеше сам, около него имаше няколко свободни места и изглежда, беше единственият, на когото тук му е ясно всичко.
Тревожният пътник се хвърли към него.
- Може пък вие да ми обясните какво става тук?!- обърна се той към равина - защо трябва да се измъчвам в този влак?!- с отчаян фалцет извика мъжът.
- Защото по никакъв начин не можеш да си намериш тук място - спокойно отговори равинът.- Все се мяташ по целия вагон, шумиш. Ето - равинът одобрително кимна с тлъста брадичка по посока на почтения мъж, следящ за котировките на акциите на борсата - заеми се с работа, намери си своето място във вагона и се радвай на онова, което имаш - приключи наставлението си равинът.
Тук влакът неочаквано спря, вратите се отвориха в пълен мрак.
Грохналият старец, който досега спеше на седалката си, изведнъж се надигна и като лунатик пое към изхода. Заедно с него изхвръкнаха една от весело чуруликащите девойки и една от светските дами.
Неспокойният пътник се втурна след тях, за да разбере що за спирка е, но вратите внезапно се затвориха от само себе си и той успя да види само силуетите и мрака, който ги погълна.
Той откри, че във вагона непонятно как са попаднали нови пътници.
- Дявол знае какво се случва - вече обречено каза обезсиленият бунтар и се отпусна на седалката до равина.
Спокойствието на равина успокояваше и него и дори му внушаваше някаква увереност в благоприятния изход от тази история.
Влакът между впрочем се носеше неизвестно накъде, понякога спираше в дълбокия мрак и като че ли изсипваше част от пътниците.
Към новите пътници, сякаш материализирали се от въздуха във вагона, той вече не изпитваше никакъв интерес.
-Време ми е - изведнъж някак жално каза равинът, когато влакът за пореден път неочаквано спря.
От неговата тежест не беше останала и следа. Обливайки се в студена пот, равинът неохотно се затътри към изхода, сякаш някаква сила го побутваше към вратите.
Той се опита да се хване за дръжките, но не се задържа и рухна в мрака заедно с други пътници.
Вратите веднага се затвориха и влакът продължи по-нататък.
Неспокойният пътник, който седеше сега в пълна самота на широката пейка, тъжно погледна в прозореца и внезапно видя в отблясъците на стъклото скръбните си очи и напълно побелелите си коси.
Той огледа вагона, опитвайки се да открие познати лица, но не успя да си спомни никого.
Нямаше ги вече младежите, нито жената, с която беше говорил в началото на пътя....
"Какво значи всичко това?", отново уморено си помисли той.
Но тук вратите се отвориха и някаква невидима сила го повдигна от мястото му и като че ли го подтикна към вратите.
"Абсурд някакъв. Пълен абсурд", помисли си той, падайки в пълния мрак, така и неразбрал откъде идва и накъде отива.