Мирский Христо : другие произведения.

The Last Sf Story / Последний Нф Рассказ / Последният Нф Разказ - only for 2 monts!

Самиздат: [Регистрация] [Найти] [Рейтинги] [Обсуждения] [Новинки] [Обзоры] [Помощь|Техвопросы]
Ссылки:
Школа кожевенного мастерства: сумки, ремни своими руками Юридические услуги. Круглосуточно
 Ваша оценка:
  • Аннотация:
          Here I will keep for only 2 months my last SF story in Eng, then in Rus, and then in Bul, and later this file will be used for smt. else and moved from here! This story is for one new form of Afterlife, which is in conformity with the contemporary Internet. And with this the book is closed (because I alone am going soon to "live" there). Search me on the Internet, or wait until I will publish the CopyMeFree variant.
         Keywords: SF, utopian fiction, social fiction, own ideas, in English, in Russian, in Bulgarian.

КАКВО ДРУГО ОСВЕН ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА?

      Нека аз най-напред да ви кажа как се казвам, а после останалите неща. Та моето име е Джек, само че не като онзи мъж от Лондон, ако ме разбирате правилно. Аз се каня да ви просветя по отношение на модерните в днешно време моделирани души, или духове на мъртвите, или вечно живущи, или изкуствени личности, или измислени човешки същности, и така нататък, или по-точно за Психологично Моделираните Мислещи Човешки Субститути, ПММЧС (в оригинала Psychologically Modeled Thinking Human Substitutes, PMTHS), често произнасяни като Псим (Psym) субститути. Вие може да кажете, че ги виждате навсякъде и на някои от вас те дори са ви дошли до гуша, но, господа, очевидните неща също се нуждаят от обяснения, защото минава време и те се забравят или разбират неправилно (а какво ако някои интелигентни същества от друга галактика са успели да стигнат някак-си до нашите Веб страници и могат да ги четат, но се нуждаят от разяснения?), така че аз пиша за потомството, тъй да се каже, такива неща се случват.
     И аз, независимо от това че съм млад човек, имам по-задълбочени от обикновеното познания за тези души, защото изучавам във Вуз Философско моделиране (Philosophy modeling), което е едно от модерните видове компютърно моделиране, и положително съществуват хора които никога не са чували за една програма, Елиза или Илайза (Eliza), на един господин Вайценбаум (Weizenbaum), написана преди 2-3 века (в 1966 в MIT, Масачузетс). Такива хора или мислят, че в компютърното програмиране всичко е възможно, или че всичко е измама, докато тези души съществуват вече почти половин век и стават все по-евтини всяка година; те, без съмнение, са нашето бъдеще. Плюс това аз и работя с тези джаджи, докато се уча, така че аз ги разбирам, помагам им, обичам ги, и те за мен са като живи, в известна степен. Защото: какво нещо е живота, от гледна точка на кибернетиката, или обработката на информацията? А-а, това е някаква програма, разбира се, тя (живия обект) има запомнящи клетки, тя се подчинява на определени правила, които управляват реакцията на тези неща на различни стимули, тя произвежда някои ефекти, които оказват влияние на нейното по-нататъшно поведение, и така нататък. И ако животът е информация, то тогава и информацията може да бъде, ако не винаги, то в редица случаи, също живот; биективността не е строго доказана, но е нормално тя да се очаква, така че моделираните субститути е съвсем естествено да бъдат вземани и считани за живи (ако забравим за ... секрецията на телесните органи, ха-ха, от предната или от задната страна).

* * *

     Традиционните Псимове днес, както знаете, имат форма на електрическо фенерче, или на дебел молив, и тежат към 100-тина гр., или даже и по-малко (ако имате излишни пари), и единствената дейност от която те се нуждаят е смяната на батерийките им от време на време (грубо казано веднъж на тримесечие). Но това е крайната част, самото устройство, то не е програмата, която и не се съхранява в него, а в компютър достъпен чрез Интернета, точно както и клетъчните телефони, откъдето те и са били развити като отделни (или stand-alone) програми. Това е съвсем естествено развитие на нещата (така както, хъм, ако вие имате някаква ... цепка, то е нормално да очаквате, че някой ще поиска да пъхне там някаква "монетка", нали така?), и това е било направено преди повече от един век, обаче без устройството, само като програма, с която може да се свържете и да играете с нея, задавайки ù въпроси, или искайки съвет от нея (което е било по-интересно от хвърлянето на монетка в трудни ситуации). Само дето реалните "фенерчета" имат 2 (като правило) видео камери (за да може да се осигури стерео зрение), микрофон, обикновено нямат говорител, и няколко индикатора, като за батерията, за привличане на вниманието (със син цвят), за казване на "да" или "не" (или "не знам", ако са включени и двете очички), а понякога и 2-3 позиции за неголеми цифри или букви (или повече позиции, но това е на ствола на устройството). Е, винаги има нововъведения, но това са основните елементи. И в долната си част те имат място за поставяне на кръгла батерийка, а също така и нещо като краче за прикрепване към някакъв стенд, с помощта на тик-так копче, което изпълнява също и функцията на свързване със захранването; и главата на джаджата може да се накланя на някакъв неголям ъгъл, а понякога и крачето. Накратко казано това е всичко.
     Тези устройства хората са ги държали най-напред в дома си, а после са започнали да ги слагат на гробовете, когато цените им са спаднали, както е сега до към 20 Евро долари (аз ще съкращавам това като Eu$, където, за сравнение, 1-о кокоше яйце струва около 15 цента), но, както сами разбирате, тях надали някой ще вземе да ги краде, да маха чипа с PIN-кода, и да ги препродава, на 3-4 пъти по-ниска цена, защото това са високо ценени неща, и човек ще се постарае да купи оригинално устройство за своя починал роднина. При това положение даже когато те са стрували към 50 Eu$ много хора са ги оставяли на гробището. Но тогава възникнал въпроса: а защо те трябва да ги държат там, защо да не позволят на мъртвите да гледат какво има покрай тях, да ги сложат на някои интересни места, в паркове или градини, на различни площади, на стадиони, да ги закрепват към стените на по-важни здания, на спирките на автобуси, и така нататък? И след това някои градски Съвети стигнали до идеята да направят специални стендове за тези устройства, обикновено във формата на цветя, като техни семена (ако това е слънчоглед, или хризантема, или нещо подобно), на височина от 1 до 2 метра. И от този момент нататък ние сме започнали да се грижим за нашите мъртви роднини, дори ако това е само символично и съмнявайки се в истинността на този задгробен живот. И батерийките на тези стендове аз започнах да проверявам и да сменям, ако това са батерийки (защото те може да са и соларни батерии, или захранване от мрежата, но това също има нужда от проверка). Това е лека работа, но някой трябва да я върши, а има и допълнителни възможности, както за добавъчни доходи, така и за грижи за мъртвите (дори ако това са грижи само за чувствата на живите роднини). Така че аз ще продължа разказа си.

* * *

     Смяната на батерийките на стендовете е лека задача, а ако там има по-сериозни проблеми то аз само маркирам къде това се е случило (всеки стенд си има свой номер, разбира се) и информирам по-високите инстанции, така че ако въпроса беше само в това, би стигнала и 10 пъти по-малко проверка. Но съществуват и Псимовете на тях, а те понякога са до 50 парчета, ала обикновено са около дузина, така че аз проверявам и всяка от тези джаджи. Е, това не е чак толкова досадно както бихте могли да си помислите, аз им задавам серия от въпроси, и сравнявам отговорите и с индикаторите на стендовете, така че всичко трябва добре да се съгласува (общия им брой със всички варианти); на най-новите стендове се дава информация също и за всички устройства (те проверяват периодично устройствата по въздуха, или пък има и малък вход за данни, както и за всичките индикатори, който се намира в средата на крачето за включване към захранването на стенда). И аз трябва да сменям техните батерийки само ако те показват червена светлина, но тя може да е и жълта (на старите модели те може да показват едновременно зелено и червено) и от мен не се иска да прави нищо в този случай, аз мога да третирам това като зелено. Ако аз сменям батерийката при червена светлина то просто изпращам имейл до моите шефове с PIN-кода на джаджите и те изискват от близките роднини (които, разбира се, могат да бъдат научени от централната програма ако сте авторизирано лице, като мен, а и всяка душа също ги знае), във който случай се събира такса в дадения момент за моя град от 1.2 Eu$, като аз получавам по-късно 1/4 от тази сума от моите началници като допълнително заплащане. Дори ако починалите лица нямат живи роднини батерийките на устройствата се заплащат от градския Съвет, тези суми не са големи.
     Да, обаче аз реших да изпълнявам подобни услуги също и за джаджите при жълта лампичка (което повечето от моите колеги също правят, аз узнах за това от тях), в който случай аз питам Псимовете имат ли те живи роднини и считат ли те, че техните роднини ще се съгласят да платят за по-ранна подмяна (с което те практически винаги се съгласяват, за да се застраховат), и изпълнявам смяната, изпращайки по-късно лично нужния имейл до тези роднини изисквайки нужната такса, само че в този случай аз задържам по-голямата част за себе си (а и за стойността на батерийката) и изпращам на своите шефове 1/4 от сумата; при това положение и двете страни са доволни, защото аз предлагам допълнителен сервиз. И питането се извършва лесно от моето обикновено устройство, както и всеки айфон, само че използувайки специализирано меню за тази цел; на най-новите стендове аз водя диалог със самия стенд и той изпраща съобщения до съответните джаджи и последните само ми мигат в зелено (за "да") ако са съгласни. (Тези да /не индикатори обикновено имат фòрмата на малки вертикални чертички, за да не се бъркат с другите индикатори.)

* * *

     Обаче това са естествени неща, които мнозина от моите колеги също вършат, докато аз започнах да правя още нещо за починалите души, защото имам по-задълбочено разбиране за техните програми. Аз знам със сигурност, че те искат да пътешествуват! И какво означава "искат", след като те са само програми? А-а, да искаш или да не искаш е въпрос на някакъв ... брояч, четене на определена клетка от паметта, където периодично се добавят или изваждат единици! (И ако това е клетка за цяло или integer число то тогава тя се използува за запазване на положителни и отрицателни числа до дадена горна граница, където тя има този недостатък, че работи по модул това число, и с единица повече от това означава минус тази граница! Обаче този недостатък тук може да се обърне в предимство, тъй като по този начин ние можем да моделираме диалектическото изменение на полюсите! С други думи, това което е много добро, може да се окаже лошо.) А ще работи ли добре тази клетка-брояч зависи от алгоритъма на периодичното добавяне или изваждане, където ако става дума за навици, то това трябва да се върши не по-често от веднъж дневно, а даже и веднъж на 2-3 дни. Най-малкото това изглежда естествено за нас, следователно е за предпочитане да поддържаме това свойство и при Псимовете.
     ОК, след като мъртвите искат да сменят обстановката, то хайде да им дадем тази възможност, си казах аз. И започнах да питам по стендовете: кой иска някаква промяна на местото? И тогава, къде, на север, изток, юг, или запад? И за колко дълго време (за ден-два или за месеци), към някакво море, или река, или планина, такива въпроси (те може да се сведат до около дузина). Или още за дадено събитие (за футболен мач, или естраден концерт, или на някакъв панаир). И аз започнах да събирам желаещите джаджи и да ги разделям на категории, да ги закрепвам към мои собствени стендове (най-напред имах само 1 стенд с 36 гнезда, но после купих още 4-5 такива), обаче казвайки им, че ако аз не съумея да удовлетворя желанията им (по каквито и да е причини), то няма да мога да ги върна на старите им места, а ще ги прикрепя където мога. И много душù започнаха да изявяват желание да се движат (даже независимо накъде), обаче аз започнах да задържам доста от тях в къщи за известно време. Макар че моята обичайна практика беше да спирам на някой площад или в някоя градинка, да свалям своите лични стендове, и да предлагам на хората да си изберат някоя душа за известно време, което аз взех да правя обикновено след 5 часа вечерта, и до към 6 или 7 (в работните за мен дни, тъй като аз работех на около половин ден). Хората можеха сами да им задават въпроси, или да им кажат къде те се канят да пътуват, и да направят своя избор, а аз исках за своите услуги само 0.5 Eu$, но те ми даваха винаги 1 цял (понякога и повече). Така че моята инициатива се оказа посрещната с ентусиазъм, и аз можех да успея в този бизнес, но той не беше за сам човек, който трябваше освен това да посещава и лекции и да изучава своето философско моделиране.

* * *

     И с намирането на компаньон започнаха моите проблеми в това отношение. Защото, както бях чувал от един по-възрастен от мен приятел, общите групи работят добре ако ги ръководят с железен юмрук и по принуда, или иначе ако тях ги мамят с нещо (т.е. ако те са готови да бъдат лъгани и това даже им харесва)! И специално когато става въпрос за малки групи, с по 2-ма - 3-ма души в тях, те трябва да бъдат залъгвани с някакви ... амурни чувства! Да, това е така, и тези чувства се свеждат до, ха-ха, здрав секс, нали? Съществуват възможности човек да намери хора с подобни наклонности и убеждения, но това не дава толкова силно обвързване, и по тази причина рядко работи добре. Така че аз имах 2-3 такива момичета и опитах най-напред в тази насока. Аз поговорих за тази възможна печалба с моето, хъм, "живо дюшече", която е много хубаво момиче, няма съмнения по въпроса, и тя се съгласи да постои 2-3 дни вместо мен със стотина мъртви души, и всичко вървеше добре според мен, но аз работех за мъртвите, не за парите, а да изкарва със съмнение някакви 5 Eu$ на час се оказа, че не било баш за нея, тя мислела, че става дума за действителна печалба. Така че този опит се провали. После аз запитах една от моите колежки студентки, която уж беше добре настроена към мен и също обичаше мъртвите души, но тя, ами, счете това за непрактично поведение (каквото всички мъже обикновено са склонни да проявяват, понеже са мечтатели и т.н. -- според нея), и, преди всичко, тя нямала излишно време, което да губи за дреболии, защото била ангажирана с учене, както и аз самия.
     Да, но ако питате мен, то аз мисля, че основната причина за това, че тя отхвърли моето предложение беше това, че тя искаше да направи нещо сама, да се изяви с нещо, а аз не бях някой от нейните професори, положително. Аз не казвам, че това беше лошо поведение от нейна страна, но когато мина известно време и аз прочетох едно смешно твърдение за жените, то се съгласих напълно с него. И какво твърдение? А-а, че жената греши само в един случай, когато тя сама решава нещо! Схващате ли това добре? Е, то означава, че обикновената жена, ако има добър съветник, е най-добрия работник, тя е прецизна в детайлите, не се уморява от монотонна работа, и така нататък, но когато тя сама почва да решава то прави цял куп грешки. И това е било известно и се е прилагало хиляди години, но в последните 3 века, с идването на еманципацията, каручката беше сложена преди кончето, както се казва. Най-добрия съветник за жената, съвсем естествено, е нейният съпруг, но сега, когато вече семейства практически няма, тя се е "разпрегнала", тя би могла да слуша поне някоя по-възрастна жена (да речем, майка си), но тя не прави дори и това, тя решава всичко сама. И защо е толкова лошо когато тя решава всичко сама, а? Ами защото тя е пристрастна, тя защищава винаги своята страна, а тя може да бъде погрешна!
     Това е така по желание на самия Бог, бих казал, т.е. това е оправдано ако става дума за нейните деца и за семейни неща, тъй като мъжа в повечето случаи е по-справедлив, той се сражава за да докаже своята правота (това не може да се каже, че е наистина правилно в редица случаи, но в общия случай е оправдано, защото в нашия свят побеждава по-силния), така че неговите решения могат да бъдат, а и са, обективни. Решенията на жената, обаче, не са справедливи за генералната съвкупност, но те са оправдани за нейното потомство, положително. ОК, но сега ние излизаме от правилната област, защото обществото не е потомство на жената! Тоест, жените не са добри за вземане на решения извън техните собствени семейства, но сега вече няма семейства, следователно с идването на еманципацията те си подписаха своята неспособност за вземане на решения в обществото! Те са добри когато нещо не ги засяга тях (да речем, в областта на науката, в спорта, или в техните професии въобще), но в болшинството от случаите от всекидневния живот те просто не се намесват (ако не ги принуждават към това), те не се интересуват от такива неща, а когато се интересуват, то тогава те са пристрастни и вземат погрешни решения!
     Така че, в моя случай, след като не можех да разчитам на добри сексуални връзки, аз се придвижих към план Б, тъй да се каже, и намерих няколко познати деца, тинейджъри, които се съгласиха да се редуват пред стендовете с моите Псимове по за 2-3 часа вечерно време за половината от цената, което стана възможно тъй като те, в редица аспекти, са по-идеалистично настроени от болшинството от възрастните, те, както се казва, още не са развалени от образованието, а тук от (егоистичното) общество. Това вършеше работа няколко месеца, но после започна да става все по-трудно да намират място където да застанат и да поставят стендовете със джаджите, защото ги гонеха от всякъде. После на мен ми омръзна и аз сам прекратих бизнеса, като предложих на самия Съвет да издигнат няколко стенда, и да предлагат тази услуга за същата символична цена, където за душите които аз самият ще им нося (до горната граница от 100 души дневно), да ми дават половината цена -- понеже аз самият бях автор на тази схема --, но иначе да използуват идеята като тяхна собствена (тъй като това беше само търговска догадка, а не някакво научно изобретение, и аз не бях бизнесмен). Да, обаче след няколко месеца аз се съгласих да получавам само 5 % за идеята, но от всички "продавани" по този начин души, който процент аз намалих после даже до 3 процента. Защото аз трябваше да продължавам своето обучение.

* * *

     А сега нека ви кажа нещо и за моята научна област, за това моделиране на философските, а и на всякакви, социални или само материални (ако там е скрито достатъчно голямо количество интелект) обекти. Аз трябва да мисля някога и за моята дипломна работа, и аз имам една проста идейка, която може да се окаже интересна, ако не намеря нищо по-интересно от нея. Аз имам предвид, че това зависи от моя научен ръководител, но ако идеята ми му се стори интересна, то тогава той може да я приеме. И тя не е тривиална, и изглежда пикантно, бих казал. Аз бих я нарекъл "Умните мехурчета", които ще са мехурчета, но надарени със ... интелект -- това е възможно, мои приятели, не се смейте! Аз имам предвид, че обикновените сапунени мехурчета се издигат във въздуха ако станат достатъчно големи, и те се издигат докато не стигнат достатъчно разреден въздух, където те ще бъдат по-тежки от него и ще се спрат там, или ще се издигат още по-нагоре и ще се пръснат. Но те могат да се сблъскат с други материални неща или с други мехурчета, и тогава, според мен, се случва така, че по-малките мехурчета отдават своя въздух и част от сапунената мембрана на по-големите от тях, защото техните мембрани са по-тежки и те са по-стегнати от по-големите, така че в резултат на това големите стават още по-големи и се издигат по-бързо нагоре, а сбръчканите обвивки на по-малките падат долу на земята. (Аз още не съм разглеждал задълбочено нещата, и може да се окаже, че греша нещо, но това е въпрос на приемане, така че може да се каже, че такава е реалната ситуация.)
     Да, но това беше за обикновените мехурчета, а моите трябва да са интелигентни. Така че аз първо трябва да опростя ситуацията, избирайки 2-D (двумерна) повърхност, която, обаче, може да бъде затворена хоризонтално, което означава да стане цилиндрична, и в нейния долен край ще бъде сапунения "басейн", а в горната част въздуха ще става чувствително разреден, така че всички мехурчета да се пукнат на дадена височина, и това ще бъде показано на екран. А сега по отношение на интелекта. Той трябва да е представен в мембраната (разбира се, че не във въздуха, нали?), и когато тежките сбръчкани мембрани падат долу те трябва просто да изменят някакъв брояч на интелекта в басейна в посока на по-големите значения, който трябва да измени реакцията на мембраната така, че тя да противодействува на обикновените закони на потока на въздуха от малките към големите мехурчета! В това трябва да се състои само-обучаващата се част на процеса, който трябва да осигури достигане на състояние на равновесие когато мехурчетата се сблъскат, т.е. че всички мехурчета ще станат еднакво големи, и ще образуват някакви фигури във въздуха (но също и да препятстват обратния процес, който ще кара малките мехурчета да стават по-големи от предишните големи), нещо такова. По този начин новите мехурчета ще станат като че ли надарени с мъдрост.
     ( За тези от вас, на които такива ситуации могат да изглеждат свободно измислени, нека ги информирам че преди едно, така, 3 века, е била измислена играта наречена "Живот" ("Life"), която е била най-интересната от така наречените Клетъчни автомати (Cellular automata), които са били обикновени клетки, но които са можели да демонстрират доста неочаквано и интелигентно поведение. Идеята е проста, всяка клетка има 8 съседни клетки, и важното нещо е какво се случва в следващото поколение. А се случва следното: оцеляват такива клетки които имат само 2 или 3 съседа, докато тези с по-малко загиват от изолация, а тези с повече загиват поради пренаселеност, но също и всяка празна или мъртва клетка която има точно 3 съседа става новородена. И независимо от простотата е било установено, че понякога може да се образува една специална "пушка" ("gun"), която изстрелва тъй наречените "ладийки" ("gliders"), които могат да се движат по-нататък и които може да бъдат приети за нови семена! Така че това е действително някакъв вид живот в мъртвата компютърна памет, системата може да се само-възпроизвежда отново. )
     А-а, и ако моите Мехурчета не бъдат приети за достатъчно трудно задание, то тогава аз бих предпочел да моделирам какво ще се случи ако нашия Христос не е бил разпънат на кръста! Защото, виждате ли, това глупаво но представително и точно демократично решение на древните евреи в Йерусалим, само излага демокрацията, без съмнение, показвайки че хората, когато ги питат, приемат твърде често (аз бих казал, почти винаги) някакво погрешно решение. (Това трябва да е така, защото хората отдолу не са в състояние да приемат разумни решения, цялата демокрация е очевидна измама, но хайде сега да не се отклонявам от темата. Мога да добавя само това, че ако тези отдолу можеха да знаят как да се управляват, то те и щяха да се опитват сами да се управляват, което е по същество идеята на ... анархията.) Да, но би могло да се случи -- ако щете само ако нашия Бог бе поискал това --, че народа в това време и на това място би бил действително мислещ, и хуманен или милосърден, и бе казал, че разпънат трябва да бъде убиеца и злодея Варава /Barabbas, а не глупавия но с добро сърце Христос.
     Така че моята догадка е, че ако се бе случило така, то тогава нашия Христос би останал неизвестен и би умрял в забрава, и това трябва да бъде убедително показано по някакъв начин (не знам какъв точно, още не съм мислил за това). Защо аз считам така? Ах, ами защото неговите божествени качества, неговите чудеса, и възкресението, и други подобни неща, са очевидна измислица на потомството, нито един Бог, Който е създал цялата Вселена, не би започнал да мисли и да се грижи само за човешките същества, ако Той е създал милиони живи обекти, разбира се че не, Той е длъжен да мисли за целия комплекс от неща, за хармонията на Сътворението, и тъй нататък; а още повече да се грижи само за едно племе, за евреите, само затова, че те практикуват обрязване на мъжете си (в крайна сметка, и мюсюлманите също правят това, така че защо да не се грижи за последните, а?). Накратко, нашият Христос би изпаднал в забрава, защото би се оказал неспособен да върши никакви чудеса (иначе той би правил по 2-3 чудеса всеки век, мисля си аз). Както и да е, има много възможности да се направи дипломна работа в областта на социалното моделиране.

* * *

     Хъм, както знаете, вече има модификация на Псимовете, наречена Летящи Псимове (или мъртъвци или души), които приличат на обикновените мухи, само че са изкуствени. Е, нано-технологии, разбира се, но има някои непреодолими (поне в дадения момент) трудности, свързани със ... дължината на вълните и с теглото на тези джаджи, респективно със запазването на енергията. Така че това, действително, са много малки устройства, колкото два пъти обикновените "градски" мухи, само че по-тежки и зелени! Следователно, позволете ми да добавя някои пояснения. Значи те са като мухи защото би било твърде разхитително да моделираме ... птеродактили, не е ли така? Обаче те все още тежат повече от биологическите мухи, поради техните инградиенти, които са силикони, полупроводници, и тъй нататък. Процесорът със паметта са по-малки от капка вода, но проблемите не са там, те са в периферните части. Тези неща имат, както и при естествените екземпляри, 4 микроскопични крачета с пръстчета, 2 очи които са горе-долу фасетни, с много лоши картинки от към дузина на дузина точки, входни и изходни слотове за данни (във форма, съответно, на малка дупчица от лявата страна на главата, и на късо хоботче от дясната страна), някакъв микрофон някъде на главата, вход за захранване във формата на жило (което трябва да се забоде в една от малките дупчици на стендовете), 2-3 индикатора в предната част на гърба, възможна соларна батерийка в задната му част, микроскопична пръчица с PIN-кода забодена тъкмо в задната част, и като че ли това е всичко което може да се види.
     Но защо те са зелени? А-а, със ... възпитателна цел, с оглед на това да научат птичките, основно градските гълъби, да не ги ... изяждат (и зеленото също така по-добре ги маскира сред зеленината, разбира се)! Понеже тези птички тъкмо това и започнаха да правят в последно време, откакто тези джаджи се появиха. Стендовете с тях обикновено са във формата на кокиче високо около 2.5 м. (те са недостижими за нормални човешки същества тъй като тези джаджи са много деликатни, аз не се осмелявам да ги докосна), обаче в момента там има не толкова мъртви души, колкото ... примамки, които изглеждат подобно, но са органични и запълнени с някаква гадна течност, която трябва да кара птичките да повръщат! Надяват се по този начин да изработят някакъв условен рефлекс в градските гълъби; за 2-3 десетилетия това може и да стане, или поне авторите на тази идея така са си мислели. Но ние трябва във всички случаи да почакаме още известно време, защото тези джаджи засега са с много ограничени възможности, като това, че те могат да прелитат максимум около 2 км., което значи 1 км. натам и после обратно, което хич не е много, после те са много уязвими от ветрове, и даже не от силни такива, а от нормален бриз, после те съвсем не са наистина автономни! Те не могат да излъчват сигнали в космоса, определено, всяка от тези джаджи се нуждае от отделен предавател, който трябва да бъде на 1-2 метра разстояние по въздуха; и техните картинки са просто грозни, и паметта им е съвсем ограничена (едва ли 1 MB), така че те не могат да правят видео картини, само размити фотографии, а и други недостатъци. Единственият им плюс е това, че те могат малко да летят.
     Но господа, това е така в дадения момент, и никой не може да каже точно как ще изглеждат нещата след няколко десетилетия; аз имам предвид, че ако ни се отдаде да увеличим техния полет около 10 пъти, то тогава това ще бъде нещо полезно. Засега те са добри само поставени в някакъв малък и единичен, приличащ на значка, стенд, обикновено с полу-сферична форма, с нужното захранване от батерийка в него и с предавател, и да ги носят така където поискат (да речем, на екскурзия, на футболен мач, и т.н.), и тях ги носят обикновено прикрепени с клипс отпред на дрехата, на горното джобче. Както и да е, аз нямам никакво вземане-давене с тях, аз не сменям даже батериите на техните стендове.

* * *

     А сега нека се върна пак към чувствата на мъртвите души, защото много от вас може да си мислят, че те не съществуват, че са фалшиви. Аз лично не казвам, че това е неправилно заключение, аз мога да кажа само че това ... зависи. Естествено че това зависи от допускането или дефиницията; чувствата в органичните тела, разбира се, не са клетки-броячи, но те могат да нарастват или да намаляват, така че техния ефект (ако считаме, че тялото е черна кутия и само възприема някакви входни сигнали и произвежда някакви изходни такива) е такъв, като че ли това са броячи. И аз бих добавил също следващата мисъл (която съм чувал от един от моите лектори), че основната характеристика на органичното чувство е очакването на ... физическа болка! Да, това е така, и болката е била "въведена" от самия наш Бог (или тя е станала нужна на определен етап в еволюцията на видовете) именно за това, да ни кара да обърнем внимание на някои ситуации и да ни принуди да ги избягваме, под заплахата от болка! Така че някакъв вид болка би могла да бъде въведена и при изкуствените системи, но това не е нужно, обикновен брояч, с правилно дозирано увеличение и намаление, би имал същия ефект. Така че аз ще продължавам да използувам думата чувство за мъртвите модели, така както и за живите същества; а така също и това, което те искат или не, се свежда до подобно натрупване на значения.
     ОК, и как тогава е възможно да се имитират човешките реакции и стремежи и желания? Е, както аз намекнах, ние можем да бъдем залъгвани с нещо, можем да приемем някакво поведение за нещо друго, не по неговата номинална стойност, както се казва. Това се случва всеки ден вече повече от 2 века, чрез разните компютърни програми (наричани понякога роботи), които се досещат за нашите въпроси и ни дават предполагаемо правилни отговори; те са глупави като магарета, но изпълняват своята работа и ни мамят съвсем успешно. Така че самата имитация или моделиране не е толкова трудна задача, по-труден е избора на правилно представяне на човешката психика, създаване на това, което в нашите среди се нарича псином (psynom), дума която е образувана по подобие на думата геном (genom)! Това може да буди съмнения в редица случаи, но важното нещо е дали той върши работа, и той я върши, ако е съставен от компетентни психолози, а съществуването на тези Псимове доказва неговото функциониране. В дадения момент в псинома има около 100 характеристики или слотове, и това е достатъчно добро моделиране в редица аспекти. И вие добре знаете, че всеки човек е длъжен -- това не е строго задължително, но практически никой не го бойкотира -- да ходи периодично, особено над 50-те, да минава психологически тест за неговия бъдещ модел след смъртта. Този модел всеки може да провери по всяко време, ако изрази такова желание (срещу някакво заплащане), но хората се отказват да правят това за да не се разочароват (но днес човек може да говори със себе си, това е възможно).
     Нека да добавя още, че съществуват теоретически прости, но изискващи обработката на големи обеми данни, процедури, които се прилагат вече векове. Като играта на шах, където достатъчно добри програми за игра са били известни 2-3 десетилетия преди края на 20-ия век (където простата идея се нарича мини-макс, мини-максна стратегия, mini-max, означаваща анализиране на позицията на дъската от гледна точка на двамата играчи, в няколко, да речем 4-5, хода напред, но един път търсейки най-добрия ход, ако това е от наша страна, докато в следващата итерация се избира най-добрия от гледна точка на опонента, което значи най-лошия за нас, ход). Или вземете също първите програми за аналитично (не числено) интегриране (далеч назад в 1965-та година). Или тогава вземете отдавна известните компютъризирани преводачи на един куп езици (където най-напред се създават големи фреймове-frames за всяка дума, анализира се как тя е свързана с другите думи, извършват се догадки за нейната функция в изречението, и т.н., и най-накрая вътрешното представяне на фразата се превежда на изходния език, и се записва правилно в съответствие с неговата граматика). Така че програми е относително лесно да се пишат, тъй като те са нематериални, трудното нещо е да се местят или изменят материалните обекти.
     Нещо което аз искам още да добавя, за да свърша тази под-секция на моето повествование, е едно смешно звучащо, но съвсем оправдано правило, за създаването на сложни системи (на теоретично ниво, като програми). Това е летяща фраза между студентите от нашия факултет и тя звучи така: Сложните системи трябва да се управляват от прости правила! И защо така? А-а, защото в сложните системи лесно може да се стигне до ... проклятието на размерността, и тогава сложността започва да нараства експоненциално, така че първата работа е да се осигурят прости правила (като, например, рекурсивни правила, но това изисква много разяснения, които аз ще пропусна).

* * *

     Е, аз се каня да свършвам моя разказ, но искам да обърна вашето внимание на този факт, че тези джаджи трябва да ни учат на нещо, положително! Независимо от това дали ние действително вярваме в съществуването и в чувствата на умрелите, те ни учат да бъдем добри към другите, дори и към мъртвите, и особено към тях, защото ние, без съмнение, ще станем някога като тях. Виждате ли, ние може да си мислим, че моделите са фалшиви и така нататък, но ние ги виждаме край нас и това е наистина убедително! А сега нека да стигна до въпроса за задгробния живот: той не би трябвало да съществува наистина, по всичко личи че е така! Аз имам предвид, че това не може да бъде, нито доказано, нито опровергано, защото ние нямаме никаква представа за нематериалния свят -- хората като мен, свикнали да работят с програми, казват че идеите това са програми, те се записват в материална среда но самите те са нематериални, обаче това не е по вкуса на никоя религия --, докато сега, погледнете душите на умрелите, ние ги виждаме, те са материални, те живеят (по някакъв начин), следователно живот след смъртта съществува (поне в тази форма)!
     Така че аз се придвижвам към религиите. За мен те са измислица -- по логически съображения, но нека не се задълбочавам в това --, обаче те са нужни заблуждения, защото ни учат на нещо! Аз не мога да ви кажа със сигурност дали някои Църкви са посрещнали с отворени обятия работите в областта на моделирането на душите и дали са ги поддържали, навярно не, а и те са разединени (всяка една се бори с другите), а някои от тях се бяха изявили най-напред против тези разработки считайки ги за някакво светотатство, но с течение на времето те промениха своето отношение на положително. (Както, да речем, по отношение на въпроса за въртенето на Земята а не на Слънцето около другия обект, където по-късно Църквата е изменила своето отношение, предполагам аз, защото този въпрос не е съществен, нашия Бог би могъл специално да не ни обяснява всичко, при положение че ние не бихме били в състояние да Го разберем.) Както и да е, днес Псимовете само потвърждават нашите желания за съществуване на живот след смъртта.
     Нещо повече, те са къде по-убедителни от това, което религиите биха могли да допуснат някога, защото нашите души си спомнят доброто и лошото отношение към тях и го демонстрират открито практически вовеки! Да, вие знаете, че наред с псинома на всеки се запазва и списък от важните неща в неговия (или нейния) живот, а така също и положителен и отрицателен списък на лицата в отношението си към него, така че, действително, никой и нищо (важно) не е забравено; тоталния обем информация в дадения момент е ограничен до 1 MB, но не е нужна много памет за запазване на няколко дузини PIN-кодове, положително. И тази информация е неунищожима, тъй като самите джаджи са нищо, те са материални и могат винаги да бъдат възстановени, докато нематериалната информация е най-малкото триплирана в централните бази данни, а и всеки човек може да съхранява при себе си псиномите заедно с цялата допълнителна информация на всички свои роднини или познати или на когото и да било, и да ги използува също и сам, да разговаря с него (нея) или да разпечата данните в декодирана форма като книга (Книга на Живота на Човека XYZ No 1234567890987654321). Може да се загуби само последната информация в задгробния живот, но реалния живот остава сигурно съхранен. Което, разбира се, оказва доста добро въздействие върху всички нас. Ние ставаме по-добри към другите с всяка изминала година, струва ми се. И по тази причина аз съм щастлив, че мога да дам и своя принос в това начинание.
     И с това аз ви казвам, мои скъпи приятели, сбогом, до следващия, вече сигурен, задгробен живот.

     02.2023


 Ваша оценка:
Связаться с программистом сайта.

Новые книги авторов СИ, вышедшие из печати:
О.Болдырева "Крадуш. Чужие души" М.Николаев "Вторжение на Землю"

Как попасть в этoт список

Кожевенное мастерство | Сайт "Художники" | Доска об'явлений "Книги"